Агенция за недвижими имоти Евродом, гр.Стара Загора е създадена през 2002 г. В условията на силна конкуренция, какъвто е пазара на недвижими имоти, Евродом се нарежда в първата петица на най-добре работещи агенции в града.

И това не е случайно. Водещи в нашата работа са основно две неща: коректност и дискретност. Нашите клиенти са и наши приятели. Веднъж ползвал нашите услуги, няма причина клиента да не дойде пак. Предлагаме пълен пакет услуги, свързани с недвижими имоти, при това с чувство на отговорност и високо качество.

В съдружие с наши колеги работим на територията на цялата страна. Нашите колеги са и наши партньори. Не поемайте риска да инвестирате в недвижим имот преди да ни се обадите.

Позволете ни да Ви се представим!

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА 

• Площ - 5151,1кв.км.; 4,6% от територията на България.
• Структура - 10града и 196села.
• Население - 364051 души към 31.12.2003г. 

ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА 

• Площ - 1019,37кв.км.;1% от територията на България.;18,08% от територията на област Стара Загора.
  Община Стара Загора заема територия от 1019,4 кв.км., покриваща части Средна гора и Старозагорската низина.
• Надморската височина на равнинната и част е в диапазона -150-180 м., а височината достига 895м. /връх Морулей/. 
• Структура - 1град и 50 села
  град Стара Загора и селата Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Лозен, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Хан Аспарухово, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Християново и Хрищени
• Население - 165821 души към 31.декември 2003 година 
• Граници - Общини Казанлък, Мъглиж, Николаево, Чирпан, Брезово, Опан, Раднево, Нова Загора 

Автомобилен транспорт

• Пътна мрежа 
  Категория 1 клас - 40.90 км 
  Категория 2 клас - 40.40 км 
  Категория 3 клас - 52.42 км 
• Магистрали 
  Магистрала ТРАКИЯ - 10 км на запад от града 
  Магистрала I-5 СВИЛЕНГРАД – РУСЕ - 2 км на север от града 
  Магистрала II-66 СОФИЯ – БУРГАС - 2 км на изток от града 
• Разстояние до по-важни градове  
  Стара Загора има изключително благоприятно транспортно-географско положение  
  224 км от столицата София 
  180 км от черноморското пристанище Бургас.
• История

              Разположен в северната част на Тракия, в подножието на Средна гора, град Стара Загора съществува като поселище вече осем хиляди години! Доброто географско разположение спомага да бъде заселен от най-дълбока древност, за което свидетелства неолитното жилище, намиращо се в западната част на града -  единственото запазено в Европа. В околностите на Стара Загора са открити най-древните медни рудници. В древните времена скотовъдството, грънчарството, рударството са били вероятно основен поминък на населението и са спомагали за икономическото му и културно развитие. Старозагорският музей притежава една от най-богатите праисторически сбирки от култови предмети с изящни форми и украси, а също така и сбирки от каменни и медни оръдия на труда. С нарастването на населението и развитието на занаятчийството се явява необходимост за разширяване на селището и така възниква древният  град Берое – като търговски и културен център.

След  Завладяването на Тракия от римските легиони градът получава името Августа Траяна. Построени са множество обществени сгради, храмове, частни домове и великолепни паметници на културата и изкуството. Улиците са прави, покрити с каменни плочи и блокове, отвсякъде е обграден от висока крепостна стена, с бойни кули и здрави порти. Водоснабдяването става от местността “Беш Бунар” по иззидан с камъни и хоросан водопровод, който минава по аквадукт и се разпределя до всеки дом и сграда. И обществените, и частните домове са богата украсени с колони, статуи, орнаменти, с мраморни подове и пъстроцветни мозайки. Голяма икономическа и политическа придобивка е сеченето на монети от  ІІ и ІІІ в. – в Августа Траяна са пуснати в обръщение десетки видове, от едната страна на които е изписано името на града, а от другата – божества, храмове, владетели, крепости и др. Кипял е и оживен театрален живот, имало е четири вида представления, а също така гладиаторски борби и спортни състезания, както и специални школи за тях.

Приемането на християнството през VІ в. измества езичеството, строят се християнски черкви, градът се преименува Верея. Превратностите в историята са непредвидими. През VІ в. Верея попада под ударите на авари и славяни и е разрушена до основи. Възраждането на града започва в края на VІІ в. с идването на византийската императрица Ирина и сина и Константин. Започва възстановяването на крепостните стени, градът получава новото си име – Иронополис, но за кратко време – до падането на императрицата от престола – след което градът възвръща старото си име – Верея. 

При походите на Крум и Симеон Верея преминава в ръцете на българите. Като гранична крепост тя играе важна роля по време на войните между България и Византия. През ХІ в. Верея се споменава в грамотата, която получават венецианците, че могат да търгуват във Верея без мита. По пазарите се разменят стоки от близки и далечни страни с произведеното от местното население.

В хроника, относно третия кръстоносен поход се споменава, че Боруй е голям град богат и достолепен, който кръстоносците превземат, оплячкосват и изгарят. През 1185 г. е обявена независимостта на Втората българска държава, в границите на която влиза и Верея. По това време разцъфтяват търговията и занаятите, за което говори прочутата грамота на Иван Асен ІІ, издадена на дубровнишките търговци, от която между другото се разбира, че Верея отново е преименувана като Боруй. В 1370 г. Боруй пада под турска власт. По това време турците го наричат с ново име – Ески Загра. Градът се населява от многобройно турско население, но в чертите му остават и много българи, занимаващи се със занаятчийство, обработка на метали /предимно казанджии/, дърводелци, кожари, грънчари и т.н. Търговията също се развива като придобива повече международен, отколкото местен характер. Културният живот е изцяло в ръцете на местното християнско духовенство, тъй като се увеличава броят на храмовете и манастирите в града и околностите.

През ХVІІ в. Ески Загра е административен център. По тази причина турското население се увеличава. То подтиска българското и се стреми да го изтласка извън чертите на града, но благодарение на необходимостта от търговия и занаяти българите успяват да се задържат и обособяват две махали – около черквите Свети Димитър и Света Богородица. В двата храма се води активен духовен живот. Голяма заслуга за опазване на българщината имат килийните училища. В тях се учат много родолюбиви българи, между които и Апостолът на нашата свобода – Васил Левски. Около църквите се създават първите светски класни училища – мъжко и девическо. Създават се и читалища, играят се и театрални представления. През втората половина на ХІХ в. Обществената активност на българското население нараства, като се проявява в две насоки: борба за духовна независимост, а по-късно и борба за политическо освобождение.

Много старозагорци участват в четите на Филип Тотьо и Стефан Караджа, а по-късно и в четата на Христо Ботев. През 1875 г. избухва Старозагорското въстание, то бележи най-високата точка в революционно-освободителните борби на населението в този край. На 22.07.1877 г. старозагорци посрещат руските освободителни войски начело с генерал Гурко и генерал Столетов. Радостта е безмерна, но уви кратковременна. От юг настъпват войските на Сюлейман паша. Край града се завързват кръвопролитни сражения. В неравните боеве загиват много руски войници и български опълченци. Но героизмът не стига, за да се спаси града. Войските на Сюлейман паша подлагат на сеч мирното население, а града запалват от четирите страни, като го превръщат в огромен жертвеник пред олтара на отечеството – цели две нощи и два дни градът гори и е изпепелен до основи. Възрожденска Стара Загора изгаря, но подобно на митичната птица Феникс – възкръсва из пепелищата.

След окончателното й освобождение, на 5.10.1878 г. се започва отново възстановяването й. Любор Байер проектира следосвобожденския град със широки прави улици, с големи площади и с най-благоприятното за населението разположение на дворове и къщи – леко изместено от посоката север – юг.

Общата територия на България е 110,099.6 км2, като страната има 1,808 км сухоземна граница и 354 км брегова ивица.

Три основни физико-географски райони характеризират българския ландшафт от север на юг. Най-северният е Дунавската равнина. Плодородна и хълмиста, тя заема почти една-трета от страната. Непосредствено на юг от Дунавската равнина е Стара планина със средна височина 722 м.

Третият основен район в страната е Рило-Родопският масив, който е отделен от Стара планина чрез Тракийската низина. Той е по-висок, с по-насечен и изключително живописен терен (с много сняг и езера от ледниковата епоха), и е дом на най-високия планински връх в страната, Мусала (2,925 м).

Българското Черноморие заема по-малка площ от трите основни географски района, но с пясъчните си брегове и пристанища във Варна и Бургас, то представлява една от най-известните туристически атракции в Източна Европа.